Seven years on

Everything you need for a poem

Crossing Sofia Field,

we’re wondering aloud who’s left

travelling mementoes –

flip-flops, empty olive cans –

underneath the seat

of this slow and screeching train.

 

A girl who went barefoot, perhaps,

down the carriage steps,

fingers greasy with oil,

complaining, like my own daughter,

about her “bloody shoes”;

or one like your friend who brought

beer and coats to the train

for cold and thirsty hikers.

 

We’ve slowed to a crawl in time

for kaleidoscope light effects

beyond your violet mountain.

You’re going there, Vitosha,

on the day I’m due to leave,

but for now you’re pointing out

sunset, derelict stations

traces of pathways, sky flares,

willow growing up through a bus stop:

“It’s everything you need –

everything you need for a poem.”

 

You’re right, it seems.

Evening villages, cans, old shoes –

they constitute the scenery

for what I’m hoping will do more:

betokening gratitude, perhaps,

for whatever else is forming

in this shrieking transit and I can’t tell.

 

Tom Phillips

Всичко, нужно за едно стихотворение

Пресичайки софийското поле,

чудим се на глас кой ли

е оставил сувенирчета от своето пътуване –

джапанки, празни консерви от маслини –

под седалката

на този стар и скърцащ влак.

Няко босо момиче е слязло, може би,

по стълбичките от вагона,

с изцапани от мръсотията пръсти,

оплакваща се, като дъщеря ми,

от „тъпите ми обувки“;

или някой като приятелката ти, която носеше

във влака бира и дрехи

за зъзнещи и жадни стопаджии.

И влакът бавно запълзя навреме,

за да видим като на калейдоскоп светлини

над виолетовата ви планина.

Натам си се запътила, към Витоша,

в деня, когато трябва да си тръгна,

но сега сочиш към

залеза, запуснати гари,

следи от пътеки, небето проблясва,

една върба прораства на автобусна спирка:

„Това е всичко, от което имаш нужда –

всичко нужно за едно стихотворение.“

Права си, изглежда.

Селцата привечер, стари обувки –

правят пейзажа

на нещо, надявам се, по-голямо:

може би са знак за благодарност

за нещо, което се заражда

на това странно транзитно пътуване и не зная какво е.

Превод от английски език:  Юлияна Тодорова